Ръцете ми са вече струни,
но премръзнали, чак скърцат ...
/от болка/!
Закъснели както винаги ...
и в мен ще е разкъсано ...
По пътища кални ще вървим
/от болка/!
Че дълбоко в мене я остави
раната ти да ме мъчи.Закъснели както винаги ...
ръцете ни ще се улавят,
но дали един във друг ... загиналиили поотделно вечно невидяли!
Слепота се казва нащо виждане, че все се пулим и се взираме ...
А очите празни, молещи пробуждане,
сломени ни оставят да се скитаме.
А раната ти ще кървии в мен ще е разкъсано ...
По пътища кални ще вървим
сърцето ми вече е заровено!