И ако нямаш очи да ме погледнеш
може би вече късно е за нас!
И вратата е открехната отдавна ...
и сърцата ни са станали на студ и мраз!

Че аз отдавна нямам думи ...
и в теб от много време няма жар!
И пламъка и огъня изгубих,
а ти зарови ги във черен прах!

Защото бяхме заедно- разделени ...
и двамата откъснахме ръце,
а очите ни бяха скромно запленени ...
от вятърни бури, мечти и небе!

И как никой не гледа във своите мрежи,
а плетем нечии чужди съдби!
Така стана, мъко моя ... мил /невежи/
Заравям главата си, ти не скърби!