На нежни думи топла кръв на усмивките ти /чудни/ сладка стръв На милувки забранени стая празна и угаснал зов На сърцата помирени тръгнах, всичко е покой ...
На нежности стари стъкла разпилях. Безмълвни похвали за смелост крещях. Замлъквам, когато се вижда финал. На фалша, на старо ... вечен провал.
А ти стой там и гледай ме сива. Целувай мътните сенки очи. От викане душа си отива. Закрити са мойте съдби.