Разкъсани страници любов,
закътани в забравенатa библиотека!
Закърпено сърцето ми до гроб ...
и спря да чака безнадеждното „нека”!
Ако дишам отново ще е добре ...
Страниците стари ме крепят!
Ако чуя вървене ще се спра ...
ще зная, че някой ме чака във рая!
Чуваш мислите ми, четеш съзнанието ми,
разлистваш ме и ме оставяш сама!
Една дума оставяш пред лицето ми-
„дишай”, къде ли е „благодаря”!?
