Вричат се сенки на празни стени
Кой ли те чува, жено?! Млъкни!
Позорища крачат зат твойте очи
Няма стенание, затворени врати
На тъгата, на мисълта,
на усмивката и на самота
Нежност ти викам и искам я пак ...
като птица препуска,
а аз съм детето- глупак.
Наново я пускам отвъд мойте стени
тя ще остане, по нечии чужди врати ...
