Самотност

По прашни улици ще се пресрещнем,
защото сега сърцата ни са пустота ...
И плахо, покорно ръце ще протегнем,
но до тогава ще е самота!

Сега когато сме на нечия чужда Вселена ...
и сме пленени от глупостта ...
и да плача все ще съм победена,
а ти красота, нямаш вина!

И в празната чаша ще сипя самотност.
Ще гледам часовник, отдавна заспал ...
за времето наше, моя греховност,
за нечии чужди съдби домилял ...